Хоровете в България са важен и интересен феномен в българската музикална култура.
За развитието на хоровото и детското хорово изпълнителско изкуство – от автор Венеция Караманова
„Хоровото изкуство в България е популярно още от дълбока древност. То води началото си от традицията за колективно изпълнение на народни песни и песнопения включени в езически ритуали. То било предимно едногласно, като в него са участвали и жени, и мъже. Когато се изпълнявали народни песни, приоритетът бил на страната на жените, а в богослужението – на мъжете.
След образуването на българската държава през 681г. и приемането на източноправославната религия през 865г. от Византия се създават благоприятни условия за развитие на музикалното изкуство и най-вече на хоровото изкуство. Благодарение на самобитния песенен фолклор българската култова музика запазила своя славянски песенен облик. Изключително историческо значение за националното културно издигане има създадената през 683г. славянска писменост от двамата бележити българи – Кирил и Методий. На разбираем български език са преведени черковни книги и песнопения
Редица исторически документи свидетелстват за наличието на оригинално средновековно музикално творчество. Негова най-характерна форма е тъй наречения „БОЛГАРСКИЙ РОСПЕВ“ или „български глас“ – относително пълен цикъл от черковни песнопения. Най- ярък представител на този период е Йоан Кукузел (13 век).
България е поробена през 1396г. и 5 века не е самостоятелна държава. Българският дух се запазва благодарение на народното творчество, което намира изява в училищата и читалищата ( самобитна форма на културно и просветно средище)
За родоначалник на хорово- изпълнителско изкуство се счита Янко Мустаков, който през 1868 г. създава първия светски многогласен хор. След Освобождението (1878г.) хоровото пеене се налага като отговаряща най-пълно на духовните търсения от хората изпълнителска форма. То е светско по характер. Първите композитори : Панайот Пипков, Георги Атанасов, Добри Христов и др. творят в жанра „хорова музика“. Онова, което отличава българското хорово изкуство от хоровото изкуство на другите страни е, че то изцяло се развива върху национална основа.Народната песен става основа на творческите търсения. Създават се певчески дружества, които през 1926г. се обединяват в „Съюз на хоровете“(1935 – „Български певчески съюз, а сега – „Български хоров съюз“)
Развитието на детското хорово изпълнителско изкуство следва духа на времето. Училището е главното средище, в което децата се възпитават чрез пеене. Няма училище без хор! Организират се „Прегледи на хоровата самодейност. Огромно значение за установяване на високи критерии е създадения през 1951г. хорово-диригентски клас при Държавната музикална академия от композитора Георги Димитров.
През 1946г. е създаден първият детски хор донесъл световна слава на детското хорово изпълнителско изкуство – БОДРА СМЯНА. Негов основател и диригент е Бончо Бочев. Многобройните турнета и престижни световни награди са само израз на възхищението и признанието на специалисти и публика. Съставът събира над 350 талантливи деца – повечето момичета. Сега хорът се ръководи от Александър Кочков. Под негово ръководство „Бодра смяна“ участва в представления на Софийската опера, изнася концерти със Софийската Филхармония и симфоничния оркестър на БНР, участва във фестивали и прегледи в България и Европа.”